Боряна Димитрова за ФрогНюз: Фалшивият скандал удря не само машин...
Това сподели пред ФрогНюз социологът от " Алфа Рисърч " Боряна Димитрова.
Ето и цялото изявление:
Говори се за, - съгласно Вас това ще се отрази от една страна, на изборната интензивност и от друга, на доверието в изборния развой?
Ако приказваме за най-прекия резултат върху изборите от абсурда, който се разгаря през днешния ден, той е тъкмо в тези две направления, които очертахте. От една страна, сигурно намаляване на доверието в изборния развой. Хората няма да имат задоволително време да се ориентират какво тъкмо се случва, по какъв начин тъкмо се случва. Когато се употребяват толкоз тежки квалификации като “държавен прелом ”, “проблем с националната сигурност ”, “касиране на изборите ”, това отблъсква хората. Кара ги да мислят, че техният глас няма да бъде регистриран, че ще бъде манипулиран. Сривът на доверието в изборния развой напълно естествено може да докара и до по-ниска изборна интензивност.
Важно е да подчертаем следното - с последните промени в Изборния кодекс преди изборите на 2 април 2023 година, машините не имат и не могат да създават данни с никакъв специфичен код. Машините, в случай че използваме известни израз, бяха сведени до принтери за гласоподаване.
Какво значи това - всеки жител, който реши да употребява машината, избира претендента за кмет, за областен кмет, общинския консултант, машината отпечатва неговия избор, той ревизира вота си и го пуска в урната. Оттам нататък комисията брои разпечатките от машинния избор по този начин, както брои бюлетините от хартиения избор. Няма безусловно никакъв протокол, който машината да създава, в който да може да се чака, че вероятно е допустимо подадените гласове да бъдат сметнати по някакъв манипулативен, подправен и погрешен метод.
Това е един подправен скандал. Пак ще кажа - хартиените разписки излизат и се броят ръчно. Няма автоматизиран протокол, създаван от машините. Няма по какъв начин да се извърши тази операция, защото всеки е видял за кого гласоподава и е пуснал съответната квитанция в урната.
Има много съществено подозрение, че се цели безпорядък, дестабилизиране, което да докара до по-ниска изборна интензивност и вероятно до повече невалидни бюлетини, а след това - след изборите, и до доста по-сериозни напрежения сред институциите и сред партиите в ръководещото болшинство.
На всеки последващи избори виждаме все по-ниска и по-ниска изборна интензивност. Може ли един подобен подправен скандал, както го определихте, да сътвори дълготрайни рискове пред провеждането на демократични избори?
Подобни кавги унищожават както доверието в изборния развой, по този начин и понижават изборната интензивност. Когато нямаш доверие в изборния развой, разумно не участваш в него, не гласуваш.
За мен обаче в този случай може да се търси и друго, по-далечно разследване. Това е едно дестабилизиране на институциите, дестабилизиране на изпълнителната власт, дестабилизиране и още по-голяма ерозия на отношението в партиите. В една нестабилна политическа среда, в липса на доверие към партиите, могат да се търсят и всевъзможни други конфигурации, които да усилват тежненията към властническа власт, към понижаване на демократичните механизми, към понижаване на ролята на жителите, към блян към прехвърляне на повече пълномощия на мощната страна, тъй като институциите, партиите “не си правят работата ”.
Не бих споделила, че в този скандал виждам единствено и само блян за понижаване на изборната интензивност или съмнение в изборния развой. Той трасира пътя и към едно по-широко съмнение към демократичните механизми, към последователно променяне на настройките на обществото, че не посредством парламентарни избори, не посредством парламентарна народна власт могат най-добре да се вземат решение публичните проблеми, а посредством някакви форми на властническо ръководство.
Със сигурност някой би ми споделил, че стигам доста надалеч. Никога тези следствия не са бързи. Подобно трасиране на пътя обаче напълно не е за занемаряване. Капка по капка, хората може да бъдат демотивирани, че си коства да гласоподават, че си коства парламентарната народна власт, че тя подсигурява правата ни. В това виждам по-далечната и по-голямата заплаха от настоящия избирателен скандал.
Дори да се одобри, че няма да има машини в деня на гласуването, има задоволително хартиени бюлетини - ще се гласоподава с тях. Скандалът обаче не цели просто да в профил машините за гласоподаване, които и без друго са превърнати в принтери. Той цели да сложи под въпрос механизмите на парламентарната народна власт.
Как ще се отрази този скандал числово на гласоподаването - ще има ли печеливши на изборите за кметове и общински съветници в неделя?
На локални избори мъчно има явен победител. По-скоро всеки може да се разгласи за победител, тъй като едни са спечелили огромните общини, други - по-голям брой дребни общини, трети са спечелили столицата, която е знакова и основна за изхода от локалните избори, четвърти - повече общински съветници. Има разнообразни равнища, на които може да се регистрира въздействието на политическите сили.
Все отново ми се коства, че общата логичност, която следва да забележим е следната: в случай че от присъединяване в изборите бъдат отблъснати хората, които не са твърди партийни почитатели, които въпреки всичко целят да се ориентират кои претенденти показват най-добре техните позиции, и останат единствено твърдите партийни ядра, това значи увеличение тежестта на партиите с огромни партийни структури, с много лоялни гласоподаватели. Това значи и по-малка роля на хората, които не са твърди партийни почитатели, само че също биха желали да гласоподават - изключително за кмет. Кметът е тази част на властта, която е най-близо до хората. По-малката тежест при избора на кметове, отслабва и тяхната легитимност в четирите години мандат, който им следва.
Ако приказваме най-просто - резултатът, който може да забележим е да останат да гласоподават твърдите ядра, лоялните гласоподаватели на партиите и да няма едно по-широко гражданско присъединяване, изключително в изборите за кмет.
Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна процедура в обществените и политически изследвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите проучвания на „ Алфа Рисърч “, с многочислени изявления в български и задгранични издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови способи в обществените науки в Йейл, Съединени американски щати.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Говори се за, - съгласно Вас това ще се отрази от една страна, на изборната интензивност и от друга, на доверието в изборния развой?
Ако приказваме за най-прекия резултат върху изборите от абсурда, който се разгаря през днешния ден, той е тъкмо в тези две направления, които очертахте. От една страна, сигурно намаляване на доверието в изборния развой. Хората няма да имат задоволително време да се ориентират какво тъкмо се случва, по какъв начин тъкмо се случва. Когато се употребяват толкоз тежки квалификации като “държавен прелом ”, “проблем с националната сигурност ”, “касиране на изборите ”, това отблъсква хората. Кара ги да мислят, че техният глас няма да бъде регистриран, че ще бъде манипулиран. Сривът на доверието в изборния развой напълно естествено може да докара и до по-ниска изборна интензивност.
Важно е да подчертаем следното - с последните промени в Изборния кодекс преди изборите на 2 април 2023 година, машините не имат и не могат да създават данни с никакъв специфичен код. Машините, в случай че използваме известни израз, бяха сведени до принтери за гласоподаване.
Какво значи това - всеки жител, който реши да употребява машината, избира претендента за кмет, за областен кмет, общинския консултант, машината отпечатва неговия избор, той ревизира вота си и го пуска в урната. Оттам нататък комисията брои разпечатките от машинния избор по този начин, както брои бюлетините от хартиения избор. Няма безусловно никакъв протокол, който машината да създава, в който да може да се чака, че вероятно е допустимо подадените гласове да бъдат сметнати по някакъв манипулативен, подправен и погрешен метод.
Това е един подправен скандал. Пак ще кажа - хартиените разписки излизат и се броят ръчно. Няма автоматизиран протокол, създаван от машините. Няма по какъв начин да се извърши тази операция, защото всеки е видял за кого гласоподава и е пуснал съответната квитанция в урната.
Има много съществено подозрение, че се цели безпорядък, дестабилизиране, което да докара до по-ниска изборна интензивност и вероятно до повече невалидни бюлетини, а след това - след изборите, и до доста по-сериозни напрежения сред институциите и сред партиите в ръководещото болшинство.
На всеки последващи избори виждаме все по-ниска и по-ниска изборна интензивност. Може ли един подобен подправен скандал, както го определихте, да сътвори дълготрайни рискове пред провеждането на демократични избори?
Подобни кавги унищожават както доверието в изборния развой, по този начин и понижават изборната интензивност. Когато нямаш доверие в изборния развой, разумно не участваш в него, не гласуваш.
За мен обаче в този случай може да се търси и друго, по-далечно разследване. Това е едно дестабилизиране на институциите, дестабилизиране на изпълнителната власт, дестабилизиране и още по-голяма ерозия на отношението в партиите. В една нестабилна политическа среда, в липса на доверие към партиите, могат да се търсят и всевъзможни други конфигурации, които да усилват тежненията към властническа власт, към понижаване на демократичните механизми, към понижаване на ролята на жителите, към блян към прехвърляне на повече пълномощия на мощната страна, тъй като институциите, партиите “не си правят работата ”.
Не бих споделила, че в този скандал виждам единствено и само блян за понижаване на изборната интензивност или съмнение в изборния развой. Той трасира пътя и към едно по-широко съмнение към демократичните механизми, към последователно променяне на настройките на обществото, че не посредством парламентарни избори, не посредством парламентарна народна власт могат най-добре да се вземат решение публичните проблеми, а посредством някакви форми на властническо ръководство.
Със сигурност някой би ми споделил, че стигам доста надалеч. Никога тези следствия не са бързи. Подобно трасиране на пътя обаче напълно не е за занемаряване. Капка по капка, хората може да бъдат демотивирани, че си коства да гласоподават, че си коства парламентарната народна власт, че тя подсигурява правата ни. В това виждам по-далечната и по-голямата заплаха от настоящия избирателен скандал.
Дори да се одобри, че няма да има машини в деня на гласуването, има задоволително хартиени бюлетини - ще се гласоподава с тях. Скандалът обаче не цели просто да в профил машините за гласоподаване, които и без друго са превърнати в принтери. Той цели да сложи под въпрос механизмите на парламентарната народна власт.
Как ще се отрази този скандал числово на гласоподаването - ще има ли печеливши на изборите за кметове и общински съветници в неделя?
На локални избори мъчно има явен победител. По-скоро всеки може да се разгласи за победител, тъй като едни са спечелили огромните общини, други - по-голям брой дребни общини, трети са спечелили столицата, която е знакова и основна за изхода от локалните избори, четвърти - повече общински съветници. Има разнообразни равнища, на които може да се регистрира въздействието на политическите сили.
Все отново ми се коства, че общата логичност, която следва да забележим е следната: в случай че от присъединяване в изборите бъдат отблъснати хората, които не са твърди партийни почитатели, които въпреки всичко целят да се ориентират кои претенденти показват най-добре техните позиции, и останат единствено твърдите партийни ядра, това значи увеличение тежестта на партиите с огромни партийни структури, с много лоялни гласоподаватели. Това значи и по-малка роля на хората, които не са твърди партийни почитатели, само че също биха желали да гласоподават - изключително за кмет. Кметът е тази част на властта, която е най-близо до хората. По-малката тежест при избора на кметове, отслабва и тяхната легитимност в четирите години мандат, който им следва.
Ако приказваме най-просто - резултатът, който може да забележим е да останат да гласоподават твърдите ядра, лоялните гласоподаватели на партиите и да няма едно по-широко гражданско присъединяване, изключително в изборите за кмет.
Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна процедура в обществените и политически изследвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите проучвания на „ Алфа Рисърч “, с многочислени изявления в български и задгранични издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови способи в обществените науки в Йейл, Съединени американски щати.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ